Златишко Тетевенска планина
Златишко-Тетевенска планина е планина в най-западната част Средна Стара планина, в Софийска област и областите Ловеч и Пловдив, между Златишкия и Рибаришкия проходи. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Средния Предбалкан и Средна Стара планина.
Златишко-Тетевенска планина се издига в най-западната част на Средна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 36 км и максимална ширина 10-12 км. На запад долината на река Малки Искър и Златишкия проход (1385 м) я отделят от Етрополска планина на Западна Стара планина, а на изток Рибаришкия проход (1570 м) — от Троянска планина. На север чрез седловината Превлаката (1098 м н.в.) и седловината при село Ямна (880 м н.в.) се свързва с планинските ридове Лисец и Лествица, части на Средния Предбалкан. На юг се спуска стръмно към Златишко-Пирдопската котловина и най-западната част на Карловската котловина, а чрез планински праг Козница, разположен между двете котловини се свързва със Същинска Средна гора.
Билото на планината е остро, разположено на 1800-2100 м н.в. при върховете и 1600-1700 м н.в. при седловините. Най-висока точка е връх Вежен (2198,1 м), разположен в източната ѝ част, а други по-високи върхове са: Тетевенска Баба (Антоновска Баба, 2070,3 м), Булувания (2042,5 м), Картала (2031,2 м), Паскал (2029 м), Косица (2000,5 м), Свищиплаз (1888,3 м), Юмрука (1818,2 м) и др.
Южните ѝ склонове обърнати към Златишко-Пирдопската и Карловската котловина са стръмни, фацетирани и дълбоко разчленени от десните притоци на река Тополница: Златишка река, Пирдопска река, Манджарица и Дълбочица и река Стряма с нейните най-горни притоци. Южното ѝ подножие е запълнено с големи наносни конуси. Северният склон при билото е скалист със сипеи, срутища и блокажи, а след това на север е дълбоко разчеленен от реките Бели Вит, Черни Вит и Стара река (десен приток на Малки Искър) и техните начални притоци.
Планината е образувана върху Централнобалканската антиклинала и Ботеввръшкия навлак. Билото и южните склонове са изградени от гранити и палеозойски кристалинни скали, а ниските крайни северни чести — от триаски и юрски варовици, пясъчници и мергели. Почвите са кафяви планинско-горски, лесивирани, планинско-ливадни и рендзини. Билото е заето от високопланинска тревна и храстова растителност. Северните склонове са обрасли с бук, а над 1500 м — от смърчово-елови гори. Южните склонове в по-голямата си част са обезлесени, силно еродирани с редки габъро-горунови гори. По долините, тук-таме са запазени гори от бук. В миналото по южните склонове са проведени залесителни мероприятия.
По южното подножие на планината са разположени градовете Златица, Пирдоп и Клисура и селата Антон и Розино, а по северното — селата Рибарица (в Софийска област), Ямна, Дивчовото и Рибарица (в Област Ловеч).
Златишко-Пирдопската планина попада в границите на Национален парк „Централен Балкан“, в който се намират биосферните резервати „Боатин“ и „Царичина“. В планината са изградени 6 планински хижи: „Бенковски“, „Вежен“, „Момина поляна“, „Паскал“, „Планински извори“ и „Свищиплаз“.
По цялото ѝ южно подножие, от град Златица до село Розино, на протежение от 38,6 км преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Гюешево“ — София — Карлово — Бургас, а успоредно на него и участък от трасето на Подбалканската жп линия София — Карлово — Бургас.
В най-западната част на планината, през Златишкия проход, от Етрополе до Златица, на протежение от 25 км преминава участък от второкласен път № 37 от Държавната пътна мрежа Ябланица — Панагюрище — Пазарджик — Пещера — Доспат — Барутин.
